Дървото на село било толкова самотно, толкова самотно, че само чакало някой странник да се скрие под сянката му или някое магаре да се отърка в стеблото му. Молело се дървото да намери сили и да се премести в гората, но корените здраво се били вкоренили в скалата и то било неподвижно, можело само да танцува с вятъра и да мечтае...

Намерих си едно пени на покрива.
Мога ли да си купя с него душа или красота?
Красотата за разлика от душата е безценна!
Защо ми е душа след като с нея не мога да спася света!

Понякога след като отвориш очи след дългия и продължителен сън- светът ти се струва по- красиво място за живеене.
Моето пробуждане беше мъчително и отегчително за околните, но все пак успях да се събудя и да се почувствам щастлива от гледката!

Слънцето е опряло пипала в каменната стена и дървената рамка на прозореца. Мисля си колко ли време живее паяка и къде ли е сега?

Колко ли комина има в София?
От градските комини дали излиза дим?
Ако няма комини и ако и малкото останали не димят, тогава защо по улиците виждам толкова много коминочистачи?

Сутрин преди училище слушах приказката от радиоточката. Баба ми ми решеше косата, докато с дядо пиехме липов чай с бучица масълце в него и малко сиренце. Искам пак да е зима!